По нишката

Плашещо дебне анализът зад гърба ми...
задава въпросителни удивително...
Приплъзва нозете ми по въже,
на което сама стоя едва...
Пристъпвам почти безтелесно
по нишката на мисълта
и се опитвам стабилно да се държа...
Едно подло "Защо?!"
стои на пътя ми като възел
и с мълчание тягостно стеле мъгла...
Аз знам накъде бързам,
но тя заслепява ума
с болката вътре в сърцето на върха.


Рецензии
Благодарю вас, Росица, за грусть и нежность строк.
С теплом - В.П.

Вера Половинко   05.03.2013 16:25     Заявить о нарушении
Благодарю вас за пониманием!

Росица Бухова   05.03.2013 21:52   Заявить о нарушении