По нишката
задава въпросителни удивително...
Приплъзва нозете ми по въже,
на което сама стоя едва...
Пристъпвам почти безтелесно
по нишката на мисълта
и се опитвам стабилно да се държа...
Едно подло "Защо?!"
стои на пътя ми като възел
и с мълчание тягостно стеле мъгла...
Аз знам накъде бързам,
но тя заслепява ума
с болката вътре в сърцето на върха.
Свидетельство о публикации №113020101039
С теплом - В.П.
Вера Половинко 05.03.2013 16:25 Заявить о нарушении