Пожелай ми късмет.
И…земя. За накрая.
След морета. И нощни бури.
С бряг като този,
от който сега
дните с тебе
напускам.
Изпрати ме така - с ветрове.
С имена
от забравени някога вечери.
С този мирис
на прясно сено.
И коса,
по която лудяха ръцете ми…
Зачертай в мен обратния път.
За насам.
От дъгата на дните преминали.
Аз съм пътник,
не чакал от тебе
следа.
Твоят праг
е брега на мечтите…
Изпрати ми съдба…Сякаш двете страни
на сърцето
още са цели.
Знам, по пътя до другия свят
ще боли.
Ще се лутам в годините слепи.
Но какво пък…потеглил веднъж
зад смъртта -
немечтан,
неразбран,
неразкаян…
от лицето си скрих
сто луни самота.
Но в гласа на щуреца останах.
Пожелай ми късмет.
И земя.
Ветрове.
С имена на разлюбени птици.
В този свят аз съм скитник
от чуждо море.
А пък ти – мойта нощна зорница…
наричане за път
© Copyright: Пламен Парнарев, 2013
Свидетельство о публикации №113012905189
Свидетельство о публикации №113012905189
Рецензии