ПУСТЬ ФЕВРАЛЬ СВОИ КРУЖИТ МЕТЕЛИ...
РОМАНС
Пусть февраль свои кружит метели,
Я к тебе, милый друг, подойду.
Под раскидистой старою елью
Я мечтал о тебе, как в бреду.
Через поле пройду сквозь сугробы
И войду в зимний сказочный лес.
Нет на свете прекрасней особы,
А февраль - это месяц чудес.
Украду я тебя вьюжным утром,
Белый иней украсит фату.
Будет платье сверкать перламутром,
Если только к тебе подойду...
Я смущён...и горят мои щёки.
Как решиться сказать о любви?
Сквозь пургу мне шагать одиноко.
Позови же меня...Позови!
Не украл я тебя вьюжным утром,
Ты сама надевала фату.
Подвенечный наряд перламутром
Разукрасил твою красоту!
Пусть февраль свои кружит метели,
Я к тебе, милый друг, подойду.
Под раскидистой старою елью
Я мечтал о тебе, как в бреду.
ВЕТЕР ФЕВРАЛЬСКИЙ. РОМАНС
http://www.stihi.ru/2013/01/30/759
Пусть февраль свои кружит метели... Романс
© Copyright: Ольга Мальцева-Арзиани, 2013
Свидетельство о публикации №113012900310
Свидетельство о публикации №113012900310
Рецензии
Превод на Български: ЮЛИЯНА ВЕЛИКОВА
НЕКА ФЕВРУАРИ ВЕЙ С ВИЕЛИЦИ
Нека февруари вей с виелици
мили мой, при тебе аз ще дойда.
Под елхите стари и разклонени
за тебе си мечтая, като в унес.
Ще премина през поля и преспи,
в зимна приказна гора ще вляза.
Няма по приятна на света,
Февруари месец е чудесен.
Ще те открадна аз във утро снежно,
булото ти скрежът ще краси.
Роклята седефена ще свети
само, ако аз при тебе дойда.
Смутен съм аз… и бузите ми парят.
За любовта си как ще ти говоря.
Ще крача аз през бурята самотен
Повикай ме ти мене, позови ме!
Не те откраднах аз във снежно утро,
Булото сама си ти надяна.
Венчалната седефена премяна
Разкраси се с твойта красота.
Нека Февруари вей с виелици,
мили мой при тебе аз ще дойда.
Под старите разклонени ели
за тебе си мечтая, като в унес.
Юлияна Великова 13.03.2016 14:12 • Заявить о нарушении
НЕКА ФЕВРУАРИ ВЕЙ С ВИЕЛИЦИ
Нека февруари вей с виелици
мили мой, при тебе аз ще дойда.
Под елхите стари и разклонени
за тебе си мечтая, като в унес.
Ще премина през поля и преспи,
в зимна приказна гора ще вляза.
Няма по приятна на света,
Февруари месец е чудесен.
Ще те открадна аз във утро снежно,
булото ти скрежът ще краси.
Роклята седефена ще свети
само, ако аз при тебе дойда.
Смутен съм аз… и бузите ми парят.
За любовта си как ще ти говоря.
Ще крача аз през бурята самотен
Повикай ме ти мене, позови ме!
Не те откраднах аз във снежно утро,
Булото сама си ти надяна.
Венчалната седефена премяна
Разкраси се с твойта красота.
Нека Февруари вей с виелици,
мили мой при тебе аз ще дойда.
Под старите разклонени ели
за тебе си мечтая, като в унес.
Юлияна Великова 13.03.2016 14:12 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.