Снегът сънува слънчогледи, Снегу снятся подсолнухи
с войски от студ и скръб душата.
Потръпващ в овехтял шинел,
прегръща вятър самотата.
Предали се във зимен плен,
затихват сякаш всички страсти.
И - ручейче под нежен клен -
струи отминалото щастие.
Но пориви със слънчев глас
прогонват в мен войските ледни.
Прозрял нетрайната си власт,
снегът сънува слънчогледи.
11.01.2013
Свидетельство о публикации №113012910379
Росица Бухова 04.02.2013 19:54 Заявить о нарушении
Дафинка Станева 05.02.2013 17:31 Заявить о нарушении