Румен Денев

Перевод с болгарского
НАТАЛЬИ ЛЯСКОВСКОЙ

 Румен Денев —  родился 21 апреля 1958 г. в Казанлыке. Учился в Педагогическом университете "П. Хилендарски" и в Литературном институте им. Максима Горького в Москве.  Автор  книг: "Жизнь дождя", получившая награду  "Южна пролет" («Южная весна») в 1986 , "Вечерний мир", «Последнее» и  "Звукописи" . Член СБП.

* * *
Утре рано аз имам дуел,
ще изпискат две сребърни шпаги.
Неизгодно е
да съм смел,
изгодно е
да избягам...
Аз ще бъда убит войник,
вече хапвам последната хапка,
а животът е
жалък вик,
панталони и шапка.
Ето, бавно отиват на бал
всички мои предишни любовници,
с тях на много игри съм играл,
но сега
съм влюбен в часовника.
Как се случи така и как
станах трън и герой в обществото,
стар убиец е
моят враг
и навярно обича живота.
Който знае смъртта, е мъж,
но - и който живота жали.
Как отдавна е нямало дъжд...
Тази нощ ще вали ли?
Едва ли...



*   *   *
Утром рано у меня дуэль,
взвизгнут две серебряные шпаги.
Смелость —
слишком лакомая цель.
Выгоднее —
обходить напряги.

Он солдат и убивать привык.
Съем я пайку хлеба перед плахой.
Жизнь 
лишь жалкий человечий крик.
Ну и сверху — галифе с рубахой.

Уж, должно быть, отбыли на бал
все мои любовницы, с кем прежде
в игры разные охотно я играл.
Нынче ж
я влюблен в часы.
Но без надежды.

Я для общества теперь изгой.
Ну а мой убийца — парень верный,
в целом, положительный герой,
сердцееед и жизнелюб, наверно.

Тот мужик, кто смел, на смерть идя.
Но и тот, кто жизнь жалеет, тоже.
Ох, давненько не было дождя…
И пойдет ли этой ночью?
Не похоже.


 КРЪЧМИ

Мъжете дрънкат по кръчмите
за пари, за жени, за власт
и играят си с пълен глас
на търговци, велможи и пръчове.
Мъжки кръчми - последни хралупи
от тютюн, от ракия и смрад.
Оглупяваш си тук или глупав -
в скришен град сред големия град.
Поздравявам борците за трезвеност,
но не знам по-протестен плакат
срещу целия шибан свят
от кръчмарските порти изплезени...

КОРЧМЫ

Мужики бухают до утра,
пьют за баб, за деньги, за природу
и орут, что, мол, мочить пора
торгашей, банкиров и уродов.

Ты, корчма мужская — суть барак:
дым, ракия, гвалт и мерзость смрада.
Хоть по жизни ты и не дурак —
одуреешь в этой свалке града.

Эй, борцы за трезвенность привет!
Знайте: в целом шибанутом мире
против пьянства злей плаката нет,
чем корчмы заплеванные двери…

ИЗПАДАНЕ В СЪЗНАНИЕ

Гледам без да виждам,
слушам без да чувам.
Влюбен без любима
чезна от невежество в сърцето.
Чакам някаква камбана да удари,
за да падна във съзнание.
Жените идват като танкове в атака
и аз подобно огнено дърво
без пламъци горя
в средата на небето...
А оттам нататък
дълъг път ме чака сякаш.
Дълъг път,
за който съм готов
с огромното спокойствие
пред полет без завръщане.
Но винаги е късно да се бърза...


ОБРЕТЕНЬЕ СОЗНАНИЯ

Я смотрю — и не вижу.
Слушаю — и не слышу.
Хочу любить — да некого.
Чахнет от мерзости мира сердце.
Так падают в обморок, теряя сознание.
Жду: некий колокол жахнет
и я упаду обратно,
обретая сознание.
Женщины идут как танки в атаку,
а я подобно огненному древу
без пламени горю
в середине неба...
А потом
меня ждёт долгий путь,
к которому я готов:
вселенский прекрасный покой
в полёте без конца.
Но слишком поздно спешить...