Мария Шандуркова В пути

МАРИЯ ШАНДУРКОВА БОЛГАРИЯ
      ПО  ПЪТЯ

Ще бъда в бяло – най-красивата,
по стълбата на жизнения път.
Зорница ще съм преди изгрева,
Вечерница – във края на денят.
Ще ме следи гневът на вятъра,
а Слънцето с любов ще ме люлей,
от морските вълни и пяната
косата ми полека ще сивей.

Ще ме застигат ярост и омраза,
и клетви, и любов, и смърт,
ще отшуми немирната ми младост
и костите ще почнат да болят.
Ще свия тихо земно гняздо
далеч от суета и шум.
Зорница - ще блести  напразно,
Вечерницата – ще  е със бастун.
 

            В  ПУТИ
   http://www.stihi.ru/2013/01/25/3048

                Перевод с болгарского
                Александра Борисова

Я  в белом платье всех кругом красивей
В  начале самом жизненном пути,
Я  солнцем  буду в небосводе синем,
И  радуга не даст домой уйти.

И  буйный ветер мне послушен снова,
И  солнце любит так меня качать,
Морские  волны белою короной
Вновь  мои косы будут покрывать.

Догонят  вдруг и напасти и старость,
Обиды и проклятия, и смерть,
Моя  уйдёт стремительная младость,
И  будут кости по ночам болеть.

Я  буду мирно вить гнездо земное,
Вдали  от шума, где любовь и тишь,
Где  радуга сияет надо  мною,
И  от ветров колышется камыш.