Иван Тургенев В дороге На пътя

„В ДОРОГЕ”
Иван Сергеевич Тургенев (1818-1883 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА ПЪТЯ

Утро мъгливо е, утро сребристо,
тъжни са нивите, сняг обладава ги,
време отминало спомняш си, мисли
виждат лицата, отдавна забравени.

Спомняш си страстните думи горещи,
плахия порив на жадните погледи,
първите срещи, последните срещи,
тихия шепот в любимите полети.

Помниш раздялата; странно в полята
мярка се спомен за родното минало,
чувайки тропота на колелата,
свода небесен оглеждаш замислено.


Ударения
НА ПЪТЯ

У́тро мъгли́во е, у́тро сребри́сто,
тъ́жни са ни́вите, сня́г облада́ва ги,
вре́ме отми́нало спо́мняш си, ми́сли
ви́ждат лица́та, отда́вна забра́вени.

Спо́мняш си стра́стните ду́ми горе́шти,
пла́хия по́рив на жа́дните по́гледи,
пъ́рвите сре́шти, после́дните сре́шти,
ти́хия ше́пот в люби́мите по́лети.

По́мниш раздя́лата; стра́нно в поля́та
мя́рка се спо́мен за ро́дното ми́нало,
чу́вайки тро́пота на колела́та,
сво́да небе́сен огле́ждаш зами́слено.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Тургенев
В ДОРОГЕ

Утро туманное, утро седое,
Нивы печальные, снегом покрытые,
Нехотя вспомнишь и время былое,
Вспомнишь и лица, давно позабытые.

Вспомнишь обильные страстные речи,
Взгляды, так жадно, так робко ловимые,
Первые встречи, последние встречи,
Тихого голоса звуки любимые.

Вспомнишь разлуку с улыбкою странной,
Многое вспомнишь родное далекое,
Слушая ропот колес непрестанный,
Глядя задумчиво в небо широкое.

               1843 г.




---------------
Руският писател Иван Сергеевич Тургенев е роден на 29 октомври/9 ноември 1818 г. в гр. Орел. Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките (1860 г.). В цикъла с разкази „Записки охотника” (1847-1852 г.) описва духовните качества и заложби на руските селяни и поетичната красота на природата. В социално-психологическите си романи „Рудин” (1856 г.), „Дворянское гнездо” (1859 г.), „Накануне” (1860 г.), „Отцы и дети” (1862 г.), и в повестите „Ася” (1858 г.), „Вешние воды” (1872 г.) и др. създава образи на отиващата си дворянска култура, зараждането на новия герой на епохата, самоотвержеността на руските жени. В романите си „Дым” (1867 г.) и „Новь” (1877 г.) описва живота на руските емигранти зад граница и новите народни движения в Русия. В зрялата си възраст създава ярките лирико-философски „Стихотворения в прозе” (1882 г.). Майстор на езика и на психологическия анализ, Тургенев оказва огромно влияние на руската и на световната литература. Умира на 22 август/3 септември 1883 г. в селището Буживал близо до Париж. Погребан е на Волковото гробище в Петербург.