Сергей Есенин - Свищет ветер, серебряный ветер

Сергей Есенин
*** Свищет ветер, серебряный ветер
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Свири вятърът, сребърен вятър,
трепетен шепот в коприната снежна.
Себе си първи път аз забелязах –
никога тъй не съм се заглеждал.

Нека прозорците в плесен се губят,
нито съм тъжен и нито печален.
Все е едно, аз живота залюбих,
тъй го залюбих, бе сякаш начало.

Щом е пред мене жена със усмивка –
аз се вълнувам. Какви рамена!
Тройка препуска ли в пътя извиващ,
в нея съм вече, летя в далнина.

Щастие мое и радост всяка!
Щастие земно, човешко, мило.
Който веднъж в живота е плакал,
значи успехът край него минал.

За да живеем по-просто, лесно,
всичко в света да приемем трябва.
Ето защо над гора, несвестен,
свири вятърът, сребърен вятър. 

1925

--------------------------------------

СвИри вЯтърът, срЕбърен вЯтър,
трЕпетен шЕпот в копрИната снЕжна.
СЕбе си пЪрви пЪт Аз забелЯзах –
нИкога тЪй не сЪм се заглЕждал.

НЕка прозОрците в плЕсен се гУбят
нИто съм тЪжен и нИто печАлен.
ВсЕ е еднО, аз живОта залЮбих,
тЪй го залЮбих,  бе сЯкаш начАло.

ЩОм е пред мЕне женА със усмИвка –
Аз се вълнУвам. КаквИ раменА!
ТрОйка препУска ли в пЪтя извИващ,
в нЕя съм вЕче, летЯ в далнинА.

ЩАстие мОе и рАдост всЯка!
ЩАстие зЕмно, човЕшко, мИло.
КОйто веднЪж в живОта е плАкал,
знАчи успЕхът край нЕго мИнал.

ЗА да живЕем пО-просто, лЕсно,
всИчко в светА да приЕмем трЯбва.
Ето защО над горА, несвЕстен,
свИри вЯтърът, срЕбърен вЯтър.
 
-------------------------------------

***

Свищет ветер, серебряный ветер,
В шелковом шелесте снежного шума.
В первый раз я в себе заметил -
Так я еще никогда не думал.

Пусть на окошках гнилая сырость,
Я не жалею, и я не печален.
Мне все равно эта жизнь полюбилась,
Так полюбилась, как будто вначале.

Взглянет ли женщина с тихой улыбкой -
Я уж взволнован. Какие плечи!
Тройка ль проскачет дорогой зыбкой -
Я уже в ней и скачу далече.

О, мое счастье и все удачи!
Счастье людское землей любимо.
Тот, кто хоть раз на земле заплачет, -
Значит, удача промчалась мимо.

Жить нужно легче, жить нужно проще,
Все принимая, что есть на свете.
Вот почему, обалдев, над рощей
Свищет ветер, серебряный ветер.

1925 г.