Ольга Берггольц Друзья твердят Все средства хороши

„ДРУЗЬЯ ТВЕРДЯТ: ВСЕ СРЕДСТВА ХОРОШИ...”
Ольга Фёдоровна Берггольц (1910-1975 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОВТАРЯТ: ВСИЧКИ СРЕДСТВА СА ДОБРИ

Повтарят: „Всички средства са добри,
за да спасиш от напаст, злобни страсти
частица от душата си дори...”
Кой казва, че деля се аз на части?

И как да скрия – наполвина – страст,
така че да остане страст нататък!
Как за народа си да давам част
подкрепа, щом животът тъй е кратък?

Не, в болка цялата душа боли,
а в радостта изцяло пламенее.
Да се разкрие тя не се бои
и свободата
                въздух е за нея.

Обичам, искам, вярвам и ценя.
Махнете туй съчувствие ужасно.
Аз даже свойта гибел няма да сменя
за принудителното ваше щастие...


Ударения
ПОВТАРЯТ: ВСИЧКИ СРЕДСТВА СА ДОБРИ

Повта́рят: „Вси́чки сре́дства са добри́,
за да спаси́ш от на́паст, зло́бни стра́сти
части́ца от душа́та си дори́...”
Кой ка́зва, че деля́ се а́з на ча́сти?

И ка́к да скри́я – наполви́на – стра́ст,
така́ че да оста́не стра́ст ната́тък!
Как за наро́да си да да́вам ча́ст
подкре́па, што́м живо́тът тъ́й е кра́тък?

Не́, в бо́лка ця́лата душа́ боли́,
а в радостта́ изця́ло пламене́е.
Да се разкри́е тя́ не се́ бои́
и свобода́та въ́здух е за не́я.

Оби́чам, и́скам, вя́рвам и ценя́.
Махне́те ту́й съчу́вствие ужа́сно.
Аз да́же сво́йта ги́бел ня́ма да сменя́
за принуди́телното ва́ше шта́стие...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Ольга Берггольц
ДРУЗЬЯ ТВЕРДЯТ: ВСЕ СРЕДСТВА ХОРОШИ...

Друзья твердят: „Все средства хороши,
чтобы спасти от злобы и напасти
хоть часть Трагедии,
                хоть часть души...”
А кто сказал, что я делюсь на части?

И как мне скрыть – наполовину – страсть,
чтоб страстью быть она не перестала?
Как мне отдать на зов народа часть,
когда и жизни слишком мало?

Нет, если боль, то вся душа болит,
а радость – вся пред всеми пламенеет.
И ей не страх открытой быть велит –
ее свобода,
                та, что всех сильнее.

Я так хочу, так верю, так люблю.
Не смейте проявлять ко мне участья.
Я даже гибели своей не уступлю
за ваше принудительное счастье...


* (перевод с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)

All friends are saying: „All is good
To save from evil, rage one part of Tragedy,
One part of your soul, as thruth...”
But who has said that to divide I'm able?

And how could I hide my passion in a half,
Without notion of it to be the passion?
How could I give to people only one part,
When life is worth to give them in that case?

No, if there's a pain – the soul is sick,
If there's a pleasure – it is burning bright.
Not by the force of fear it reveals
Itself - but by the freedom's might.

That's my wish, my belief and my love will.
Don't dare to feel pity with me either.
Even my death I never shall concede
For your compulsive happiness so tiring.




---------------
Руската писателка и поетеса Олга Бергголц (Ольга Фёдоровна Берггольц) е родена на 3/16 май 1910 г. в Санкт Петербург. Завършила е висшите курсове при Института по история на изкуствата и филологическия факултет при Ленинградския университет (1930 г.). През младежките си години е работила като кореспондент на в. „Советская степь” в Казахстан, за което разказва в книгата си „Глубинка” (1932 г.). От 1931 до 1934 г. работи като редактор на заводския в. „Электросила” в Ленинград, като до 1935 г. издава книгата си с очерци „Годы штурма”, сборника с разкази „Ночь в Новом мире” и стихосбирката „Стихотворения”, която я прави известна сред поетическите среди. През 1938 г. е арестувана и затворена по обвинение, че е замесена в контрареволюционен заговор. През същата година е разстрелян първият й мъж – поетът Борис Корнилов. Година по-късно поетесата е освободена и реабилитирана. През годините на Втората световна война Олга Бергголц работи в обсадения Ленинград и написва своите най-добри поеми, посветени на защитниците на града: „Февральский дневник” и „Ленинградскую поэму”. След войната излиза книгата й „Говорит Ленинград”, поставена е пиесата й „Они жили в Ленинграде”, пише цикъл стихове за Сталинград (1952 г.), трагедията „Верность” (1954 г.), появява се и първата й книга с проза „Дневные звезды” (1959 г.). Между 1960 и 1970 г. излизат нейните стихосбирки „Узел”, „Испытание”, „Верность” и „Память”. Умира на 13 ноември 1975 г. в Ленинград.