Александър Сергеевич Пушкин Поэт и толпа

Александър Сергеевич Пушкин
Поэт и толпа

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

П о е т   и   т ъ л п а

Поет на лира вдъхновена
разсеяно разнася звън.
Той пей – а хладно и надменно
народ край него непрогледнал,
вторачен, сякаш вижда сън...
И тъпата тълпа умува:
„Защо тъй звучно е запял?
Ушите ни защо надува,
каква ли цел е начертал?
Какво ни дрънка? що ни учи?
Сърцата що вълнува, мъчи,
като магьосника прочут?
А песента му е свободна
и като вятър е безплодна:
каква е ползата й тук?»

Поет:

Мълчи, окаяний народ,
на нужди, грижи ти си роб!
Противен си със ропот дръзки,
пълзиш ти червей, не летиш;
във всичко ползата цениш,
дори кумирът Белведерски.
Но ползата не виждаш там.
А в мрамора нали е Бога?
Гърнето драго е по-много:
че в него готвиш си храна.

Тълпа:

Избранник Божи си небесен,
изпратен си със дар чудесен
за нашто благо го отдай:
сърцата братски разгадай.
Че ний страхливи сме, коварни,
безсрамни, зли, неблагодарни;
сърцата ни студени на скопци,
клеветници и роби, и глупци;
загнездени са в нас пороци.
Щом ближния обичаш ти,
най-смело давай ни уроци,
ще слушаме и ще мълчим.

Поет:

Махнете се, какво ви прави
поетът мирен, спрял до вас!
Вий тънете в развратни нрави,
не буди ви лиричен глас!
Противни сте като гробове.
За глупостите си, за злоба
вий имахте до този час
тъмници, бичове, топори; -
дотегна ми, народ безумен!
В града от улиците шумни
измитат смет – полезен труд! -
Но службата си щом забравят
и жертвата си пред олтара,
с метли жреците ли метат?
Не за житейските вълнения,
не за печалби и за бой,
родени сме за вдъхновение,
молитви, песенен покой.


П о е т   и   т ъ л п а

ПоЕт на лИра вдъхновЕна
разсЕяно разнАся звЪн.
Той пЕй – а хлАдно и надмЕнно
нарОд край нЕго непроглЕднал,
вторАчен, сЯкаш вИжда сЪн...
И тЪпата тълпА умУва:
„ЗащО тъй звУчно е запЯл?
УшИте ни защО надУва,
каквА ли цЕл е начертАл?
КаквО ни дрЪнка? щО ни Учи?
СърцАта щО вълнУва, мЪчи,
като магьОсника прочУт?
А песентА му е свобОдна
и като вЯтър е безплОдна:
каквА е пОлзата й тУк?»

Поет:

МълчИ, окАяний нарОд,
на нУжди, грИжи ти си рОб!
ПротИвен си със рОпот дрЪзки,
пълзИш ти чЕрвей, не летИш;
във всИчко пОлзата ценИш,
дорИ кумИрът БелведЕрски.
Но пОлзата не вИждаш тАм.
А в  мрАмора налИ е БОга?
ГърнЕто дрАго е по-мнОго:
че в нЕго гОтвиш си хранА.

Тълпа:

ИзбрАнник БОжи си небЕсен,
изпрАтен си със дАр чудЕсен
за нАшто блАго го отдАй:
сърцАта брАтски разгадАй.
Че нИй страхлИви сме, ковАрни,
безсрАмни, злИ, неблагодАрни;
сърцАта ни студЕни на скопцИ,
клевЕтници и рОби, и глупцИ;
загнЕздени са в нАс порОци.
Щом блИжния обчаш тИ,
най-смЕло дАвай ни урОци,
ще слУшаме и ще мълчИм.

Поет:

МахнЕте се, каквО ви прАви
поЕтът мИрен, спрЯл до вАс!
Вий тЪнете в разврАтни нрАви,
не бУди ви лирИчен глАс!
ПротИвни сте като гробОве.
За глУпостите си, за злОба
вий Имахте до тОзи чАс
тъмнИци, бИчове, топОри; -
дотЕгна ми, нарОд безУмен!
В градА от Улиците шУмни
измИтат смЕт – полЕзен трУд! -
Но слУжбата си щОм забрАвят
и жЕртвата си пред олтАра,
с метлИ жрецИте ли метАт?
Не за житЕйските вълнЕния,
не за печАлби и за бОй,
родЕни сме за вдъхновЕние,
молИтви, пЕсенен покОй.



Поэт и толпа

Поэт по лире вдохновенной          
Рукой рассеянной бряцал.               
Он пел — а хладный и надменный   
Кругом народ непосвященный          
Ему бессмысленно внимал               
И толковала чернь тупая:   
«Зачем так звучно он поет?   
Напрасно ухо поражая,         
К какой он цели нас ведет?   
О чем бренчит? чему нас учит? 
Зачем сердца волнует, мучит,    
Как своенравный чародей?         
Как ветер, песнь его свободна,   
Зато как ветер и бесплодна:       
Какая польза нам от ней?»   

Поэт.

Молчи, бессмысленный народ,   
Поденщик, раб нужды, забот!         
Несносен мне твой ропот дерзкий,
Ты червь земли, не сын небес;   
Тебе бы пользы всё — на вес      
Кумир ты ценишь Бельведерский.
Ты пользы, пользы в нем не зришь.
Но мрамор сей ведь бог!.. так что же?
Печной горшок тебе дороже:               
Ты пищу в нем себе варишь.               

Чернь.

Нет, если ты небес избранник,         
Свой дар, божественный посланник,
Во благо нам употребляй:               
Сердца собратьев исправляй.   
Мы малодушны, мы коварны,   
Бесстыдны, злы, неблагодарны;
Мы сердцем хладные скопцы,   
Клеветники, рабы, глупцы;       
Гнездятся клубом в нас пороки.
Ты можешь, ближнего любя,    
Давать нам смелые уроки,   
А мы послушаем тебя.         

Поэт.

Подите прочь — какое дело   
Поэту мирному до вас!      
В разврате каменейте смело,
Не оживит вас лиры глас!   
Душе противны вы, как гробы.
Для вашей глупости и злобы   
Имели вы до сей поры               
Бичи, темницы, топоры; —    
Довольно с вас, рабов безумных!
Во градах ваших с улиц шумных
Сметают сор, — полезный труд! —
Но, позабыв свое служенье,            
Алтарь и жертвоприношенье,   
Жрецы ль у вас метлу берут?    
Не для житейского волненья,   
Не для корысти, не для битв,   
Мы рождены для вдохновенья,
Для звуков сладких и молитв.