Василий Дмитриевич Фёдоров То млею, теплом разогре

„ТО МЛЕЮ, ТЕПЛОМ РАЗОГРЕТЫЙ...”
Василий Дмитриевич Федоров (1918-1984 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ТУ ТРЪПНА СРЕД ЖЕГА ПРОКЛЕТА

Ту тръпна
сред жега проклета,
ту в студ оживявам едва,
почти като нашта планета –
в сърцето ми
полюси два.
Студее. Вий времето.
Ето –
безкрайни, безкрайни са тук –
от ледния полюс в сърцето
зли ледници плават на юг.
Притиснат в леда;
сняг се стича,
лети и лети през съдби,
мамонтът космат поетичен
последната песен
тръби...


Ударения
ТУ ТРЪПНА СРЕД ЖЕГА ПРОКЛЕТА

Ту тръ́пна сред же́га прокле́та,
ту в сту́д оживя́вам едва́,
почти́ като на́шта плане́та –
в сърце́то ми по́люси два́.
Студе́е. Вий вре́мето. Е́то –
безкра́йни, безкра́йни са ту́к –
от ле́дния по́люс в сърце́то
зли ле́дници пла́ват на ю́г.
Прити́снат в леда́; сня́г се сти́ча,
лети́ и лети́ през съдби́,
мамо́нтът косма́т поети́чен
после́дната пе́сен тръби́...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Василий Дмитриевич Фёдоров
ТО МЛЕЮ, ТЕПЛОМ РАЗОГРЕТЫЙ...

...То млею,
Теплом разогретый,
То стыну от холода весь,
Почти как у нашей планеты.
У сердца
Два полюса есть.
Но время идет.
Не согреться.
Уже, – велики, велики! –
С холодного полюса сердца
Сползают на юг ледники.
Поверженный,
Льдами прижатый,
В снегу, что летит и летит,
Поэзии мамонт косматый
Последнюю песню
Трубит...




---------------
Руският поет и писател Василий Дмитриевич Фьодоров е роден на 23 февруари 1918 г. в с. Шчеглово, близо до гр. Кемерово, Томска губерния. Завършил е Новосибирския авиотехникум (от 1938 до 1947 г. работи в Авиационните заводи в Сибир) и Литературния институт „Максим Горки”. От 1959 г. е член на редколегията на сп. „Молодая гвардия”. Автор е на стихосбирките „Лирическая трилогия” (1947 г.), „Лесные родники” (1955 г.), „Марьевские звезды” (1955 г.), „Белая роща” (1958 г.), „Третьи петухи” (1966 г.), „Стихотворения” (1967 г.), „Седьмое небо” (1968 г.), „Третьи петухи. Седьмое небо” (1970 г.), „Крылья на полдень” (1971 г.), „Женитьба Дон-Жуана” (1977 г.); на книгите с повести „Зрелость” (1953 г.), „Добровольцы” (1955 г.), „Наше время такое” (1973 г.), „Сны поэта” (1979 г.) и др. Умира на 19 април 1984 г. в Москва.


Рецензии
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.