Среди лято. А юлският пек
жаренееше лош и порочен...
И се плъзгах по пътя - човек,
отегчен, уморен, безпосочен.
Но внезапно забързан ветрец
с тънки пръсти сърцето ми хвана.
И прогледнах в око на врабец,
на жарта прикован във капана.
Чисто бял. Като шепичка сняг...
А крилата му - огън и рани.
Ала с вяра, че някога пак
своя вятър попътен ще хване.
И додето самотни липи
тихо свеждаха траурни клони,
му повярвах, че просто си спи
и небето си в сънища гони.
Както аз някой ден ще се спра
с тънка свещ между восъчни длани.
И дано си повярвам, че спя
и в съня си врабчетата храня...
Капан за врабчета
© Copyright: Комедвенска Ники, 2013
Свидетельство о публикации №113012106688
Свидетельство о публикации №113012106688
Рецензии