допълнителен лист към история на заболяване анамне

по   Г. Господинов  “За леката душа”   

               
Най-напред
изплаква
        тихо.
С бяло го повиват.
После го претеглят.
Нежно.
В петък дават име.

После
с името си гледа –
кръгове от зими.
В тях расте.
И тича…Тичат
дните му щастливо.

Вече с пръстчетата
стига
думичката ”мамо”.
Ученик.
С Любов на чина.
Някак… е пораснал.

Първи в Н-ската казарма
крак и дух
набива.
После…После - саморасляк.
Шие селска нива.

Лято – в градската градина…
Ани…първа среща.
Тръпне. После се разбират –
заедно…Първа вечер…

Тя е птичката небесна.
Сякаш лист от злато.
Тича. Вдига кум. И сватба…
После са децата.
(Май  е като лист от вятър…
Той  боде земята…)


После - да изкара нещо.
В “Биовет”- на смени.
Вечер – с маса. Тънки свещи.
А пък тя -
все „с Рени”…

Бърза – дом събрал. Два ката.
Заден двор. Тераси.
После с Тодоров я хваща.
(В спалнята да клатят…)

В зима ляга.
В студ.
Ухапан.
Нощ в душата носи.
После казват
в опелото
колко млад бил
Косьо…