Забравен в окопите - Диана Павлова переводы

 
Забравен в окопите, сред хора умиращи,
денонощно под огън, денонощно на щик,
ти казваш – войникът е трудно да бъде разбиран,
той е сам, той е камък, той е просто войник.

Той живее, отхвърлил всички свои желания,
устремен към смъртта и превърнат в юмрук,
а животът тече покрай него в мълчание,
той е там, за да има свойто бъдеще друг.

Но дори и войникът в окопите ветрени,
през кратките паузи без грохот и ек,
поглежда нагоре и отваря сърцето си,
и пак уязвим е, и пак е човек.

И всичко възвръща своя смисъл, защото
във всяка война побеждава животът.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Забытый в окопах он среди умирающих
Под круглосуточный грохот и вой канонад
Ты говоришь – это трудно для непонимающих
Да он один,  твёрдый как кремень, просто солдат.

Живёт, все отбросил и  мечты и желания
К смерти стремится он превратившись в кулак
И жизнь потихонечку проходит в молчании
Есть в ней и будущий друг, и естественно враг.

Но даже солдат в этих окопах военных
Между боями на спину свалившись на снег
Смотрит на небо, ищет сокровищ нетленных
Опять уязвим он, и опять человек.

Никто, никогда эту истину не извратит
Всякие войны напрасны – жизнь победит.