ЖИВУ И ВЕРЮ, Олеся Радушко, поетический перевод

***
Живу и верю в лучший мир,
надеюсь на Небесный.
Мне соловьи поют в ночи
весною свои песни.
Мне осень дарит листопад,
зима мурлычет вьюгой.
А летом зорька и закат
приветствуют по кругу.
Живу я в тереме земном,
иду сквозь дни и ночи,
роняю душу, но потом
встаю пред Божьи очи.
И плачу: «Господи прости!
Во всем я виновата!
Ты говорил — не осуди!
Я — осуждаю брата.
Душа моя черным черна
обуглена грехами.
Тебе, мой Бог, я в чем верна?
Я мертвый голый камень.
Но Ты,  мой Бог, даешь мне свет!
Прощаешь все — без меры.
И покаяния завет
поддержит мою веру.
И душу Таинства светлят,
и оживаю снова.
Господь за грешников распят
я первый из которых.

22.11.12.
Поетический перевод: Генка Богданова

С вяра в добър свят живея,
мечтая за  свят Небесен.
Славея в нощта ми пее
напролет своята песен.

Листопад – дар от есента,
мъркащата  виелица,
летен  залез,или зора
вдигат за мен наздравица.

Живея в кула на земята,
вървя през нощи и през дни,
после губя си душата,
стоя пред Божиите очи.

И плача:”Господи, прости!
За всичко съм виновата!
Нали ни казваше: „Не съди”
А аз съдех свои братя.

Душата ми тъмна, черна,
от грехове овъглена …
В какво съм ти, Боже, вярна?
Скала съм – гола, студена!

Изповед  ме  крепи с вяра.
Боже,  ти си светлината!
Прощаваш ми ти без мяра.
Тайнството грее в душата.

Разпнат си за нашия грях.
от грешните съм- една от тях!