Ех, моя любов, мое чувство далечно,
докога ще се пълни душата ти с болка?
Ако аз съм причината в теб да е черно,
изтръгни ме. Защото сама аз не мога.
Прочисти си ума, и сърцето от мене.
Без вина. И без укор. Назад не поглеждай.
Забрани и на спомена в теб да живее.
Ще е болест, която кръвта ти уврежда.
Преоткрий тишината. В прегръдката нейна
всяка рана, дори и дълбока зараства.
А пък аз нищо друго не исках от тебе,
само малко парченце любов да открадна.
Нищо друго не исках
© Copyright: Милена Йорданова, 2013
Свидетельство о публикации №113011901967
Свидетельство о публикации №113011901967
Рецензии