До Ада стигнах не заради тебе,
животът ни събра, за да обичаме.
Ограби ни онуй зловещо време
и после ни отхвърли. До отричане.
Виновни ли? Виновна е душата,
повярвала, че няма вечна зима.
Сърцето като вързан роб се мята
и търси обич, ала тя отмина.
Съсипано, изсипа се небето,
превърна тишината си в снежинки.
Целувахме ги жадно. Мимолетни
оказаха се дните ни. И мними.
Сипи си питие, Любов отчаяна,
сипи ми и на мен, кураж ми трябва.
Съдбата ни отхвърли, ала краят ни
не е тъй близо. Аз все още вярвам!
Аз все още вярвам
© Copyright: Илко Карайчев, 2013
Свидетельство о публикации №113011601920
Свидетельство о публикации №113011601920
Рецензии
силно, мъжко стихотворение...
с обич за теб, Илко..
Мария Магдалена Костадинова 09.02.2013 12:30 • Заявить о нарушении
с обич за теб, Илко..
Мария Магдалена Костадинова 09.02.2013 12:30 • Заявить о нарушении
Много си добра се мене, Маги!
Прегръдка за тебе!!!
Илко Карайчев 20.02.2013 03:29 Заявить о нарушении
Прегръдка за тебе!!!
Илко Карайчев 20.02.2013 03:29 Заявить о нарушении
Мили Боже!!! Виждала съм ви и името ви ми е познато, но до сега не бях чела нищо от вас. Отсега обаче, няма да изтърва нито една ваша дума.
Юлия Донева 23.07.2013 08:45 Заявить о нарушении
Юлия Донева 23.07.2013 08:45 Заявить о нарушении