рисувай този бряг...

             на Стоян Василев

Рисувай този бряг…Рисувай
от слънчевата шепа
на морето.
А в листа ти ще каца
уморено
вятър.
И с писъка на чайките
ще те отнася
навътре…В утрото на твоя залив.

Назад, далеко
ще останат
две линии от уличките тихи.
С напъпилите есенни смокини.
И къщи, във които няма никой...

Чадърите по листа ти
ще бързат,
понесли залез
в летните си ризи.
Морето ще прелива
в сиво- синьо.
И ще угасва по вълните
бризът.

А ти, загърбил погледи и думи,
ще бъдеш сам,
събрал в брега си зимен
око на риба, люспа слънце.
И лодка, идваща от изток…

Рисувай този бряг, рисувай…
скалите в нощната му пазва.
Знам, приказката на боите
синът ти утре ще разказва.
На всички дни
между морето
и сухата черта зад хоризонта.
В една луна…такава топла…
На завет спряла…до Приморско.


Рецензии