На догонващия залязващото слънце - Диана Павлова п

Ти, който тичаш с този куфар все напред,
поспри да си отдъхнеш под липите,
нагазил в нивите, да набереш букет
от слънчогледовите златни пити.

Сърцето ти тупти на двоен ход,
душата го догонва уморена,
не чувстваш аромата на живот,
не виждаш силата си притаена.

А много близо – покрай твоя път –
расте гора и в нейната прегръдка
ще можеш да усетиш как дъхът
отпива от живителната глътка.

Тече река, почиват върхове,
погледай ги един път мълчаливо,
погледай разтопеното небе
и залеза пусни да си отиде.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Куда тебя с баулом понесло
Присела б ты под липой отдохнула
Собрала бы потом букет цветов
Подсолнухов нарвать не преминула.

А в сердце стук с нагрузкою двойной
Душа устала, всё её тревожит
И жизнь настолько стала проходной
И ты не знаешь, как её продолжить.

А близко, возле твоего пути
Растёт, шумит зелёная дубрава
Ты можешь её кстати посетить
Употребить живительные травы.

Течет река и моет берега
Побудь одна раз силы на исходе
Смотри на небо, горы и луга
И отпусти пусть боль твоя уходит