по Дамян Дамянов
Къде си в мен…
Уж страдам,
а не ме боли.
И нощите си викам -
с твоето име.
Отсреща само дни.
От стъпки в път отминал.
До кръв охлузих
зимите
назад.
А болка няма.
И следа по мене.
Отвън заспива
моят град.
Отвътре -
самота лежи
стаена…
Куцука вятър
в мокрия перваз.
И някъде
от лист
присветва мракът.
Дъждът повтаря твоя глас.
Но аз не чувам
думите как падат.
Къде си в мен…
Забравено лице
по капките в прозореца
се свлича.
Нощта живее
в моя ден.
С писмата на един обичал…
п.с.
Една изпусната мигла
от слънцето,
забодена
в нощното тяло
на асфалта.
Пълно догоре
с приумици
огледало.
( След една окъсняла поанта…)
Тук светлеят
още трохи
от изгризани думи
(да не забравя завоя си времето…)
Или паячето на старостта ми,
дето в очите дреме.
къде си в мен...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2013
Свидетельство о публикации №113011208671
Свидетельство о публикации №113011208671
Рецензии