На тъмен фон

          “Злото е създадено всъщност
           само за да се открои доброто...”
                Августин БЛАЖЕНИ

Иди си, Слънце!
Аз възпявам мрака,
нощта край мен,
безлунна и беззвездна.
Зад тежки спуснати завеси чакам
на мрака черен глъхнещата бездна;

докосвам с пръсти тъмната Омраза,
опипвам Отчаянието тъмно...
Дано нощта успея да опазя,
дано е мрак край мен,
дано не съмне!

Люлея в скути Злото.
То едрее,
то вдига ръст,
то трупа сила гневна...

Какво съм аз –
престъпникът, злодеят,
избрал нощта пред светлината дневна?

На мен ми трябва мрак,
дълбок и черен
– не синкав здрач,
не вечер теменужна...
Единствено сред мрака ще намеря
прашинката, която ми е нужна;

прашинката добро –
светулка златна,
искрицата, невидима без мрака...

Иди си, Слънце!
Нека необятна
и непрогледна тъмнина дочакам!

Омраза нека в мрака чер да лази,
с криле от мрак
да бие Зло край мене –
невидими са Обич без Омраза
и Доброта – без Зло, в нощта стаено.

И нека са светулки и трошици
– на мрака сред настръхналата бездна,
в изпепелените от мрак зеници
те светят със сиянията звездни.

Затуй – иди си, Слънце!
Нека още
по пладне ледна нощ край мен да пари,
света да скрие черен мрак среднощен!

На тъмно и искрите са пожари...