„Но няма да забравя утрото, в което се събудих
между дванадесет приятели и седем Юди.”
Борис Христов
Рана е утрото.
Рана.
Рана…
Къс избледнял циклостил.
Мръсна от болка
болнична марля.
Хрип във съня на препил.
Топла превръзка
за улична памет.
С дъх на събудена жар.
Рана е утрото.
Рана,
забравена
да преболи. Във нощта.
Рана е утрото.
Топла.
Отворена.
Или един апостроф.
В който,
осъмнали с теб,
преговаряме
нощната ежелюбов.
. . . . .
Капе в наздравици,
спрели сред фотото
сянка от минали дни.
Рана е сякаш.
Съхне в очите .
Нека да преболи…
рана
© Copyright: Пламен Парнарев, 2013
Свидетельство о публикации №113010908777
Свидетельство о публикации №113010908777
Рецензии