„В тази вълниста реалност
рибите бегло обичат.”
Н. Милчев
на Румяна
В тази вълниста реалност,
или в зеления глас на вятъра…
искам да бъда
душата ти лятна,
скрила
моят живот избягал.
Вятър да пия отвъдно,
втренчен в дъха ти от лято…
Там – сред земния сън
на вятъра.
С едно водно конче на рамото…
Още да бъдем двама,
слезли в листа
и ухания,
в две – три глухарчета боси,
в пясъчна стъпка
от зимата. Още да бъдем
двама…
В тази вълниста реалност
от неизбягали спомени,
или в зеления кръг на вятъра…
искам да пием по вино.
Ей така - сянка до сянка.
От сребриста вълна. И пясък…
Само на сън от душата ти, мила,
скрила и моя живот
избягал.
мила...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2013
Свидетельство о публикации №113010803856
Свидетельство о публикации №113010803856
Рецензии