Замлъкна дворът - Юлиана Донева, перевод

Две малки весели слънца,
до вчера в двора си играеха.
С очички-бистри езерца,
бели и щуротии правеха.

От крясъци и от закачки
до тъмно дворът ни ехтеше.
Навред разхвърляха играчки,
тъйвесело и шумно беше..

Но свърши лятото и ето,
дойде синът ни със колата,
гостува ден-два, след което
замина заедно с децата.

И пак останахме самички.
Сълза в очите заблестя.
Без внучетата ни мънички
замлъкна дворът - опустя..

Дори от полога, яйцата,
забравяме да съберем.
А с радост, ах, каква, децата,
пребираха  ги всеки ден.

И камиончето ожулено,
все пълно с круши неузрели,
е вече празно и потулено
между сандъци и варели.

И само в кухничката малка,
на маса, върху мушамата,
стои забравена близалка
и ни напомня за децата.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Ещё два солнышка вчера
С утра в песочнице играли
Носилась с шумом детвора
И только листья трепетали.

И во дворе был слышен смех
И до темна трудилось эхо
Игрушки бросив под орех
Неслась весёлая потеха.

Но лето быстро пронеслось
По неизвестной нам причине?
Его сдержать не удалось
И сын увёз их на машине
 
И мы опять с тобой одни
Исходим горькими слезами
Без внуков плачут наши дни
И смолкло всё под небесами.

И кто нам яйца соберёт
Вы нам ответите едва ли
Несёт курятник и несёт
Вчера их внуки собирали
 
И старый наш грузовичок
Стоит понурый под навесом
И точит грушу червячок
Он увлекается дюшесом.

Уселся в кухоньке птенец
На старых дедовских бушлатах
Нашёл забытый леденец
И нам напомнил о внучатах.