РАЗБАГРЯНИЛОСЬ
http://www.stihi.ru/2013/01/06/9127
Разбагрянилась осень золотом,
Где берёза, где клён не поймёшь.
Разгорелося сердце сполохом,
Не затушишь и не зальёшь.
А вокруг в полыхании розовом
Паутина, летящая вдаль.
Поделись ты со мной, берёзонька,
Расскажи про свою печаль.
Говорят, мол, осенью ветренной,
Лишь тогда отдыхают сердца,
Что ж весною мне делать бедному,
Видно я сгорю до конца.
Разбагрянилось
© Copyright: Искандер Борисов, 2013
Свидетельство о публикации №113010609127
Свидетельство о публикации №113010609127
Рецензии
об осени - красиво и нежно, спасибо тебе, Искандер!
Обагряне
В багри златни септември нашари се,
клен, бреза сякаш сливат се там.
И в сърцето се пламък разгаря
и дали ще угасне не знам.
А във розово лъхва наоколо
паяжинка, летяща далеч.
Ти, брезичке, скръбта си дълбока,
сподели ми със тихичка реч.
Казват - само при ветрени есени
си отдъхва сърцето за миг.
Аз напролет ще питам къде съм,
ще изгарям - без болка и вик.
Алекс Вега 21.09.2013 17:18 • Заявить о нарушении
Обагряне
В багри златни септември нашари се,
клен, бреза сякаш сливат се там.
И в сърцето се пламък разгаря
и дали ще угасне не знам.
А във розово лъхва наоколо
паяжинка, летяща далеч.
Ти, брезичке, скръбта си дълбока,
сподели ми със тихичка реч.
Казват - само при ветрени есени
си отдъхва сърцето за миг.
Аз напролет ще питам къде съм,
ще изгарям - без болка и вик.
Алекс Вега 21.09.2013 17:18 • Заявить о нарушении