ПО БОЖИЯ СКЛОН
Талантът е зарязване,
на свобода.
Калем да крачим с въглени,
в очите.
В небето да увисваме в беда
с камък на врата
и на ушите.
Талантът е зарязване
на красота.
Сетивата в капки невъзможни…
събрани
от сланилата душа
по върхове
от вихрите безбожни.
В комедии безпътни на Профан,
и Чосър и Бокачо…
с мелодрами
на Шекспир
и съвременници
там,
където хората и думите са нями.
Самосъзрели,
с хвръкнали глави,
талантът е
обратното в живота,
нагоре коренът му все върви
а долу в сечен ствол
кълни хомота.
Към Божия
катери се поклон…
и с гръмотевици,
и с бури и каскади,
избира непознат и стръмен склон
на завет не стои
и често пати.
5.01.2013г.
По Божия склон
© Copyright: Величка Петрова, 2013
Свидетельство о публикации №113010508377
Свидетельство о публикации №113010508377
Рецензии