***
Милена орданова
Това ли е? Реши от раз и тръгна.
Без сбогом. Просто ме забрави.
Живота ми наопъки обърна,
а после - кучета ме яли.
Предложи ми крила. Превзех небето.
Защо? За да ме сгромолясаш?
Да ми завържеш сянката в кьошето,
от чийто паяжина бягах?
Повярвах, че си принц. Но аз принцеса
едва ли някога ще стана.
На мене вечно ролята на вещица
откак се помня ми се пада.
***
© Copyright: Милена Йорданова, 2013
Свидетельство о публикации №113010405088
Свидетельство о публикации №113010405088
Рецензии