Не ме напускай тъга
на Йорданка Желязкова
Не ме напускай тъга, зарови се из мене.
Разпилей ме в река от копнеж за горене.
Не тъгувай тъга, горестта на очите
е небесна дъга, за четеца в душите.
Запали се до мрак в тъмно сивото бреме.
Прекоси болка,
враг...
За любов идва време.
Не си отивай тъга!
Горест топла и жива,
от Слънчевата дъга,
ти си по-примамлива.
Разпростряла ръце
в тайнството на копнежа,
с пъстролико лице,
ти превърташ манежа,
на сърдечния код и сърдечните драми
за любов и живот
в меки есенни гами.
Не пропускай мига!
Харесва ми да си в мене.
Страданието, тъга
в любовта е горене.
2.01.2013г.
Свидетельство о публикации №113010208514