„Так много камней брошено в меня,
что ни один из них уже не страшен…”
Анна Ахматова
Аз
стаята
на малката ми фея,
със болестта-
случаен пътник,
и днес
в алея продължавам,
където нощем спи светът…
Ала ще трепнат в миг очите,
ще зашепти смехът и ситен.
И от прозорчето на Утре
душата
през смъртта ще литне.
Добрата част
от мене ще остане,
залутана из делничната кал.
Познали тихата умора,
сковани думи
преспите ще пазят.
Да навали…
след някоя неделя
сама,
едната и душа.
четиридесет
© Copyright: Пламен Парнарев, 2013
Свидетельство о публикации №113010203655
Свидетельство о публикации №113010203655
Рецензии