Не вземай от лицето й тъгата

Величка Петрова
НЕ ВЗЕМАЙ ОТ ЛИЦЕТО Й ТЪГАТА
                на Йорданка Желязкова
Не вземай от лицето й тъгата…
Тъгата е сестра на самотата.
А самотата
е копнеж на ангел,
потърсил обич
при човека.
Паднал,
залутал се
в очите на морето,
в ириса целунал се
с небето,
в зениците
от космоса събрали
бездънността на мрака,
който пали,
най-топлите огньове за душата,
пясъците жарки
в сетивата.
И ангелът
крилата си изскубва…
За любовта
безсмъртие погубва.

Не вземай от лицето й тъгата.
Така остава вярна на Земята.
Обвита
в чародейната си сфера,
тъга и болка
с обичта се мерят.
      27.12.2012г.


© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112122804583
Список читателей / Версия для печати / Разместить анонс / Заявить о нарушении
Другие произведения автора Величка Петрова
Рецензии
Написать рецензию
Другие произведения автора Величка Петрова