В ДУШАТА МИ
Небето ме похлупи.
Слънцето в лицето,
усмивката открадна
в зелена топлина.
Очите му ревниви,
ревниво завладяха,
последната искрица,
душевна светлина.
Далечна и далече,
строя брега на дните
а ти в сърцето плуваш
отречен,
но завлечен
в най-тъмните му храсти
от лабиринти страстни…
Изпробваш земетръси
по клоните му къси.
И люшкащата тръпка,
превръща се на хрътка
и дебне маскарада
в душата ми
от ада.
26.12.2012т.
В душата ми
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112122608757
Свидетельство о публикации №112122608757
Рецензии