Къде е слънцето? - Екатерина Мошелова, перевод

Лежим полуголи и пясъчни.
Внезапни мокри целувки,
със соления вкус на морето,
издават дръзките влюбени...
Свободно място няма.
Една мравка, горката,
се лута насам-натам
и се пита
това ли заслужава?
А тези чадъри,
огромни поникнали гъби?
Под тях ще играем
на криеница със слънцето.
Но небесното светило го няма.
Очакваме да го видим
някъде там, над нас.
Няма го и синьото чисто небе.
Има облаци, безгрижни облаци
и грачещи до възбог гларуси.
Само вълните гъделичкат ходилата,
да ни е весело.
А слънцето, къде е слънцето?

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

В песке полуголые нежимся
Тел прикасаясь губами
Они нам солёными кажутся
И синее небо над нами.
Места свободного нету
И муравей одинокий
Ищет по белому свету
Дом свой родной и далёкий.
Спрятался между грибами
Ливня и рыжего солнца
И возносился мольбами
Громко стуча в колокольцы
Ждем мы пождём не дождёмся
Чистого синего свода
Как расписным полотенцем
Тучами застит природа.
Волны стуча берегами
Окликнут порой незнакомца
Где солнце? Где солнце? Где солнце?