НЕСПОЛУКА
Тръгнах без път.
Ей така.
Раздялата носих с тъга.
Денят бе слънчев, зелен,
но зима ледееше в мен.
Скитах...
И зърнах го!
Той…
Огън стопи ме от зной.
Желание диво ме плисна.
Сърцето ми
лудо притисна.
Денят заигра с дъх игрив,
студът разпрострял се лютив,
излетя в миг през улука
на дългата несполука.
Вятърът тих и смутен
носеше път нероден.
Не, не усещах земята,
с порива порих съдбата.
Сбогом, сбогува се с мен.
Денят предсмъртно ранен.
Очите изгаряха в огън,
палеха даже и Бога.
А… устните
думи добри,
в ребус
редяха игри.
Искряха очите му с благост,
погребваха моята радост…
Несполука
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112122604640
Свидетельство о публикации №112122604640
Рецензии