Завръщане в родната къща, Возвращение в родной дом

Свидетел ням на жмичките безкрайни
и мъдро скътал детските ми тайни,
домът ми роден днеска сам се крие
сред диви сливи, повет и коприва.

И милостиви дъждове го мият,
а зимата го храни с бяло мливо.
Поспряла миг житейската совалка,
съм свърнала от пътя си за малко

и гледам мълком тази тъжна жмичка
на влюбено семейство лястовички,
които винаги се връщат и намират
под стряхата ми родна своя диря.

И пърхат в мене спомените живи
за мигове и тъжни, и щастливи.
И облажавам птичето семейство,
което у дома свещенодейства.

Стоя на двора - чужда, непозната.
Разперва смутните криле вината,
че чаканата лястовица бяла,
в незнаен ден и час е прелетяла
над моя роден дом, до болка свиден,
но мен ме нямало, за да я видя.


ВОЗВРАЩЕНИЕ В РОДНОЙ ДОМ

Перевод с болгарского Валерия Латынина

Свидетель пряток бесконечных,
Сокрытель детских тайн моих,
Мой отчий дом в краю заречном
Сред сада скрылся и притих.

Его радушно дождик моет
И потчует зима мукой.
Жизнь подарила день покоя,
И я вернулась в дом родной.

Смотрю без слов на прятки дома.
Здесь только ласточки живут
И, воротясь к стрехе знакомой,
свои следы всегда найдут.

Воспоминаний цепь живая
О грустных и счастливых днях
Вспорхнула, будто птичья стая,
И в детство унесла меня.

Во мне смешались быль и небыль
И смутно мучила вина -
Вдруг белой ласточкой волшебной
Сюда слетало счастье с неба,
Но в доме не было меня?