Лебедова песен - Христо Славов, перевод

 
От вътре някаква тъга ме гали,
и спряла се е тука във  гърдите,
като с ръце, притиска ме, души  ме,
но прави ми по-интересни дните.

Ний винаги до днеска сме мечтали,
да са със смисъл ясен  за нас дните...
Макар, че в лабиринти сме вървели,
и си пропуснахме тъй младините!

От скутите на бронзовото лято,
преминахме във нашта късна есен...
Вървяхме с бързи стъпки по земята
и пяхме  недопятата си песен...

Защо избърза тази късна есен?!
Защо тъй бързо ни  минаха дните?
Нима аз пея  "Лебедова песен"?!
И си оплаквам вече младините...
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Мою печаль, наверное, ветрами
Однажды утром в сердце занесли
И душат словно грубыми руками
И делают насыщенными дни.

Мечтали, не боялись неудачи
Особенно когда ещё юны
Нам ни по чём проблемы и задачи
И наши устремления ясны.

Мы сожалея проводили лето
И вот к нам осень поздняя пришла
Ах, сколько нами песен было спето
Ах, как дорога дальняя вела.

Зачем кружат над нами листопады
Уносит дни, как палую листву
И я спою о юности балладу
И лебединой песней назову