Сергей Есенин - Несказанное, синее, нежное

Сергей Есенин
*** Несказанное, синее, нежное...


Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Колко приказно синьо и нежно е...
Мой утихнал след бурята край,
а душата в полето безбрежна е,
с дъх на рози и мед тя ухай.

Стихнах аз. След години вилнели,
не проклинам дела отпреди.
Сякаш тройка коне полудели
из страната остави следи. 

Прах се вдигна отвред. Изпотъпкаха.
И пропаднаха с дяволски зов. 
А пък днес във гората замлъкнала
даже чувам как пада листо.   

Туй звънче ли е? Ехо ли чува се?
Всичко всмуква спокойната гръд.
Трай, душа, ние с тебе сполучихме
да преминем по бурния път.

Ще обсъдим, което виждахме, 
що настана над цяла страна,
ще простим, гдето нас ни обиждаха
и по чужда и наша вина.

Одобрявам било и несвършено,
за годините трийсет тъжа -
мойта младост, тъй малко е търсила,
че в кръчмарска омая живях. 

Но нали и дъбът млад, без жълъди,
тъй превива се както трева...
Ех, ти младост, ти младост несдържана,
моя златна и луда глава!


***

Несказанное, синее, нежное...
Тих мой край после бурь, после гроз,
И душа моя - поле безбрежное -
Дышит запахом меда и роз.

Я утих. Годы сделали дело, 
Но того, что прошло, не кляну. 
Словно тройка коней оголтелая
Прокатилась во всю страну.

Напылили кругом. Накопытили.
И пропали под дьявольский свист.
А теперь вот в лесной обители
Даже слышно, как падает лист.

Колокольчик ли? Дальнее эхо ли?
Все спокойно впивает грудь.
Стой, душа, мы с тобой проехали
Через бурный положенный путь.

Разберемся во всем, что видели,
Что случилось, что сталось в стране,
И простим, где нас горько обидели
По чужой и по нашей вине.

Принимаю, что было и не было,
Только жаль на тридцатом году -
Слишком мало я в юности требовал,
Забываясь в кабацком чаду.

Но ведь дуб молодой, не разжелудясь,
Так же гнется, как в поле трава...
Эх ты, молодость, буйная молодость,
Золотая сорвиголова!

1925
Перевод: Людмила31
http://www.stihi.ru/2013/04/13/1552

That unsaid, that such blue and such tender...
My land's silent all after the storm.
And my soul, as field, all without ends,
Breathes with smell of honey and roses.

I have ceased. Years did their business,
But I don't curse all, that have been.
As if troika had raced, being crazy,
(* troika - the three horses, harnessed together) 
Over all country and in one blink.

They have risen the dust everywhere.
Sealed their hoofs everywhere. Were gone
Under the devil's whistle. And even
In this wood temple a falling leaf heard.

Isn't bell? Or the echo in distance?
All is quietly absorbed in breast.
Stop, my soul! We have crossed through now
Way, that was destined, the stormy way.

Let consider all, that we have seen,
What has happened, what's stated in country,
And forgive those, who had offended
By their fault, or by our one.

I accept all, that was or was not now,
But have only pity at thirty's age -
Not enough in youth I had demanded,
Being lost in the smoke of feasts.

But a young oak without the acorning,
Also bows to earth, as a grass...
Eh, my youth, oh, my youth so stormy,
Golden broken up head, madcap!
---

In russian and translated into bulgarian:
by Maria Shandurkova
http://www.stihi.ru/2012/12/19/4451

Художник: Марек Ланговски