Тая мрачна зима - Христо Славов, перевод

Мен тая мрачна зима ме подтиска,
тежи ми тежката мъгла!
И винаги тогава ми се иска,
да дойдат летните  тегла...

Не само, че навънка е студено,
и не за туй, че вкъщи се стои,
животът ни се влачи уморено,
от тъмното душата се бои!

Боим се, че слънцето го няма,
че в облаци е синьото небе,
и мръсотията в душите е голяма,
и няма радост, кой да раздаде!

Навънка властват само злите сили!
На никого не пущат светлина...
И лошите, доброто са пребили,
и над света са сложили ръка!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Меня зима сегодня угнетает
И всех  вконец достала темнота
И вот теперь душа моя желает
Пусть прибывает летняя тщета.

Не страшно что на улице морозно
И в доме не особенно тепло
Не от мороза грустно и тревожно
А на душе критически темно.

Боимся мы, когда уходит солнце
И облаками свод заволокло
Вползает мерзость в душу без анонса
И с радостью опять не повезло.

И злые силы властвуют над нами
И ни просвета нет ни огонька
Всё доброе побито дураками
Над миром их железная рука.