“Замълчи, език! Ще ти дам хляб”
Гай ПЕТРОНИЙ
Изглежда всичко съм разбрал погрешно...
Не като Крез живял, но не и беден,
за хляба в дните минали и днешни
на теб разчитах, мой език.
Не ме подведе!
А трябвало да замълча!
Да стисна устни!
Ни думица да изрека да не посмея!
За немота във всяко време хранят вкусно.
Но аз сгреших.
А трябвало да онемея!
Сега съм стар.
По навик сплитам слово,
по навик го пилееш ти в света човешки,
но времето край нас е по-сурово...
Дали не правим, мой език, фатална грешка?
Днес нямам вяра и ме спъват сто съмнения,
днес мракът следва изгрева
и вечерИ по пладне,
и нямам хляб ни аз за теб,
ни ти за мене,
и крачим двамата еднакво гладни.
Какво пък, и с оскъден залък бива,
отдавна свикнах с мрак над мойто рамо...
Тъй както бяхме с тебе някога щастливи,
сега гладувай с мене, мой език.
Не млъквай само!
Грешка
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112121902977
Свидетельство о публикации №112121902977
Рецензии