Навън небето е леха,
която се катери по дърветата.
Тъй цветна и прозрачна…Синева
с ухание на нощно цвете.
Наднича слънцето – хлапак
в очите на прозорците
отсреща.
И дяволски прилича на луна
Левкада.
С тази стъклена безбрежност.
Там
Ти остана…
в пясъка на Вчера.
На този бряг
в солената мъгла.
По плажа вятърът заспиваше
в чадърите-
отшелниците на брега.
А в мене дяволът прогледна.
С едното си добро око.
От скръбните муцуни на дърветата.
Към нищото
на моят камен дом.
Забравил на съня ти трепета
в реката жива на плътта…
там
Ти остави…в пясъка на Вчера
едно усещане…За тишина.
.....
Сред тази стъклена безбрежност
небето бе сама леха.
метафора от Левкада
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112121605618
Свидетельство о публикации №112121605618
Рецензии