Сергей Есенин - Клен ты мой опавший

Сергей Есенин
*** Клен ты мой опавший, клен заледенелый
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***
Клен ти мой окапал, клен ти мой, замръзнал,   
що се тъй превиваш под фъртуна върла?

Или нещо чул си? Или нещо зърнал?
Сякаш на разходка из село си тръгнал.

И като пазача, пийнал, в пътя селски
измразил крака си и потънал в преспи.

Ах, и аз сега съм нещо претоварен,
не ще стигна вкъщи след гуляй с другари.

Срещнах вън върбата, бора забелязах,
под фъртунен вятър пеех им за лято.

Струва ми се аз съм, също като клена,
но не съм окапал, в сила съм зелена.

И, загубил скромност, помрачен до лудост,
приласках брезата като жена чужда.

28 ноември 1925
Превод: ноември 2012 г.

***
КлЕн ти мОй окАпал, клЕн ти мОй, замрЪзнал,   
щО се тЪй превИваш под фъртУна вЪрла?

Или нЕщо чУл си? Или нЕщо зЪрнал?
СЯкаш на разхОдка из сЕло си трЪгнал.

И катО пазАча пИйнал в пЪтя сЕлски,
измразИл кракА си и потЪнал в прЕспи.

Ах, и Аз сегА съм нЕщо претовАрен,
не щЕ стигна вкЪщи след гулЯй с другАри.

СрЕщнах вЪн върбАта, бОра забелЯзах,
под фъртУнен вЯтър пЕех им за лЯто.

СтрУва ми се Аз съм, сЪщо като клЕна,
но не сЪм окАпал, в сИла съм зелЕна.

И, загУбил скрОмност, помрачЕн до лУдост,
приласкАх брезАта като женА чУжда.

***
Клен ты мой опавший, клен заледенелый,    
Что стоишь нагнувшись под метелью белой?

Или что увидел? Или что услышал?             
Словно за деревню погулять ты вышел.      

И, как пьяный сторож, выйдя на дорогу,      
Утонул в сугробе, приморозил ногу.            

Ах, и сам я нынче чтой-то стал нестойкий,   
Не дойду до дома с дружеской попойки.      

Там вон встретил вербу, там сосну приметил,
Распевал им песни под метель о лете.            

Сам себе казался я таким же кленом,            
Только не опавшим, а вовсю зеленым.            

И, утратив скромность, одуревши в доску,      
Как жену чужую, обнимал березку.               

28 ноября 1925

Перевод на украинский: Петра Голубкова
*** (вільний переклад П.Голубкова)

Клен ти мій опалий, клен заледенілий,
Що стоїш нагнувшись в хуртовині білій?

Чи то що почув ти? Чи то що побачив?
За село гуляти вийшов ти неначе.

І, як п'яний сторож, вийшов на дорогу,
В сніжнім кучугурі приморозив ногу.

Ах, і сам я нині нестійкий щось стався,
Не дійду до дому з дружнього пиятства.

Там зустрів він вербу, там сосну примітив,
Та співав пісні їм в заметіль про літо.

Сам собі здавався я таким же кленом,
Тільки не опалим, а щосил зеленим.

Й, скромність загубивши , очманівши з зиску,
Як чужу дружину, обіймав берізку.

Петр Голубков   14.12.2012 13:45