Какво спокойствие! Навярно като в рая.
Това ли искаше, душа?
Да се спасиш от бурята накрая,
която в теб трещя?
Нима за теб бе звук в досадна песен
гласът на любовта?
Нима избра да си събираш плесен
в еснафска пустота.
Ден-два ще поблаженстваш кротко
сред битовата гмеж,
докато в теб не вкопчи нокти
невикан сляп копнеж.
О, ти ще му се зъбиш ядна -
как смее тоз нахал
да вгарча твоята наслада
с мечти и със печал!
Покоят лапи ще протяга
като нахранен пес,
а в теб ще зрее план да бягаш
от своя глух арест.
Строши я, клетката уютна,
да зейне без врата!
Дори да чуеш за минута
гласа на любовта!
7.12.2012 г.
Гласът на любовта
© Copyright: Дафинка Станева, 2012
Свидетельство о публикации №112121006599
Свидетельство о публикации №112121006599
Рецензии