Мария Шандуркова Отец мой

МАРИЯ ШАНДУРКОВА, БОЛГАРИЯ
    ТАТKО МОЙ,

Твоята гореща длан,
спряла на лицето ми,
е сълза от твоето сърце,
дъх, със който търсиш
глъдката живот от моите очи.

Щастлив си, че ме виждаш,
нещастен в своя болничен затвор.
Аз ти нося слънце и простор,
а мъката старателно прикривам –
че вече не стоиш на оня булевард
Да ме изпращаш за поредно изпитание,
че не чувам стъпките ти бавни
по стълбата до мойта стая,
за да ме будиш сутрин рано
за първата ми смяна.

Задръж ръката си така
и огъня си в мен прелей...
Дори на студ да съм - съвсем сама -
обичта ти в мен ще доживей.

     ОТЕЦ МОЙ
  http://www.stihi.ru/2012/12/10/6596
                Перевод с болгарского
                Александра Борисова

Твоя горячая ладонь
Уснула на моём лице,
И слёзы сердца твоего,
Дыхание, что ищешь ты  -
Глоток любви с моих очей!

Ты  счастлив  видеться со мной,
В больнице тяжело тебе,
Простор и солнце приношу,
И боль пытаюсь я унять,
Что на бульваре не стоишь
Отцовский свой привет послав,
Не  слышу я твоих шагов,
Что  возле комнаты моей
Свой  медленный утишат ход,
Чтоб  на работу разбудить…

Свою  ты  руку протяни,
И  свой  огонь в меня пролей!
Затем,  чтоб даже в холода
И  в одиночестве -  всегда
Твоя  Любовь  во  мне  жила!