Под платното

Пресича бавно есенните хълмове по билото
животът ми със старата каруца,
издува вятър като корабно платно чергилото,
въртят се колелетата, скрибуцат...

На младини сияеха по мачтите платната,
под свежото дихание на бриза;
на младини и ураганът бе попътен вятър,
а хоризонтът беше толкоз близо...

Одрипавяха в пътя белите платна щастливи
увиснаха по реите без сила,
а корабът ми в пясъчните плитчини догнива...
...и аз от старите платна съших чергило

и пак поех на път, макар по сушата, защото
кръв скитническа пари в мойте вени;
и пак плющи на пътищата вятърът в платното
и скърцат колелетата под мене.

Когато старото платно на младостта кораво
изгние и се скъса, избеляло,
от дрипите му – от това, което ми остава –
ще си ушия дълго наметало

и пеш по билото на есента си ще пътувам,
каруцата захвърлил в буренака,
и срещен вятър наметалото ми ще издува,
като платно на кораб в мрака.

А засега пресичам трудния си ден по билото
и сякаш облачния залез гоня,
насреща духа зимен вятърът, плющи в чергилото,
а хоризонтът е далеч...
                – Дий, коньо!