Река без брода. Милена Йорданова

http://www.stihi.ru/2012/01/25/2473


Река без брод.

Милена Йорданова

Мълчиш насреща ми. И аз мълча.
А между наште разделени бряга,
изплезила език като змия,
пълзи дълбоката река „Забрава”.

И с устни рибешки засмуква тя
на спомена ни корените крехки.
И вече няма – в теб и мен – следа,
останала от миговете прежни.

Не си далеч сега – на мисъл път.
Дори гласа да пусна – ще те стигне.
Но през реката, дето няма брод,
сърцето ми не може да премине.


============ ========= =============


Река без брода.   Милена Йорданова


Молчишь при встрече ты. И я молчу.
С тобою мы теперь как берега.
И между нами вдаль ползёт змеёй
Забвения глубокая река.

Воспоминаний тонкие ростки
Рыбёшки доедают в тишине.
От времени, прожитого вдвоём,
В тебе следы истёрлись и во мне.

Сейчас ты от меня недалеко
И даже голосу легко тебя найти.
Но через эту реку брода нет,
Её не может сердце перейти.

Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин