Светът отново сякаш се разражда,
облякъл в кожа
сън и памет.
Зад хоризонта на душата.
С вързоп от дирята си лятна.
Провесил патерица куха,
до дъно в егото заслушан,
светът
от капката дъждовна
прохожда. Накъдето случи…
И в странната симетрия от време.
В извечната дилема за първичност.
Почуква по овала на Яйцето.
Старателно. И някак си безгрижно.
Но няма от какво да се тревожа.
Пониквам в пясъчната дюна.
И бавно пътя си започвам.
Натам…Надолу. Път сънуван.
Провесил сянка от греблата,
до дъното на Океана,
аз слизам в паметта му кротко.
Като смирение. И пяна…
тъй близо до Дали...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112120504328
Свидетельство о публикации №112120504328
Рецензии