Колкото скъсаш ми, Господи,
толкова само ще взема.
Просто е, знаеш ли, просто е
всъщност човешкото време.
Първо е слънчево-медено,
скита по всички баири.
После се свива приведено -
в просено зърно се сбира.
И да си кътам неделите,
в птиче око да се сместя,
свършат ли дните ми, белите,
все едно, знам, ще ме треснеш.
Ала във мене безбожника
търси и граби - не пита,
Господи! Толкова сложно е
живо око да заситиш...
Живо око
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112120411155
Свидетельство о публикации №112120411155
Рецензии