Йорданка Господинова. Море - авт. пер

Йорданка  Господинова, България

МОРЕТО

http://www.stihi.ru/2012/12/02/4886

Морето е докоснало безкрая си
със  мъдрост, по- различна от преди…
Днес вятър по вълните му гадае
дали след още хиляди луни

Земята ще го чака недокосната
от болката на клетви и лъжи.
Сега аз нося морските въпроси
реша ли, че по тебе ме боли…

До синьо вярвам, че си мой във утрото
и морски раждам всеки идващ ден.
Какво, че от безумие е трудно
да бъда с теб и ти да бъдеш с мен.

Морето, щом открие свойто сбъдване
ще бъде пристан на една мечта.
Прокраднало се тихичко, на пръсти
отново ще кръщава любовта… 


Перевод с болгарского языка Инессы Соколовой (авторизованный)

МОРЕ

До чего же, море, ты бескрайнее!
Стало и мудрее, между прочим…
Загадаю по волнам желание,
после тысяч лун что напророчат?

Ждёт ли милый на земле нетронутым
болью со злословием и ложью.
Почему-то чувства наши скомканы,
надо полагать, что всё возможно.

Если синие – то станет он внимательным
по утрам, в любой свободный день.
Был когда-то смелым и старательным
и за мною следовал как тень.

Но пришло непонимания безумие,
море – как источник этих бед.
Всё ж надеюсь, что придет благоразумие,
и любовь, и ласка, и привет.