Строители на вечното 1999-2000

Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
СТРОИТЕЛИ НА ВЕЧНОТО

          Мегалитни мистерии на древността
          СТРОИТЕЛИ НА ВЕЧНОТО


                http://www.stihi.ru/2011/09/15/2557


          Гигантските размери и космическото съвършенство на много древни храмове и паметници ни изпълват с възхищение и почуда. Неподвластни на времето, внушителните строения са пораждали легенди за намесата на извънземни астронавти, за великани и свръхестествени същества, защото за строежи от този род са необходими технологични познания, непознати в зората на човешката цивилизация. Как нашите далечни предци от прединдустриалната епоха са реализирали подобни архитектурни шедьоври?
          Никое друго място в света не е породило толкова противоречиви предположения, колкото голямата пирамида от Гиза. Едно от седемте чудеса на света, тази колосална конструкция е построена преди около 4500 години. Висока е 147 м, има квадратна основа с 230 м дължина на всяка от страните и заема повърхност от над 5 хектара. Гледана отдалеч, голямата пирамида изглежда перфектно гладка, но отблизо се забелязва, че лицата й са формирани от груби блокове, изскачащи в низходящи стъпаловидни редове, и че камъкът, който би трябвало да стои на върха, вече го няма. Всеки от еднометровите каменни кубове тежи около 2,5 тона. Изчислява се, че структурата съдържа около два и половина милиона блока, които съставляват основната маса на пирамидата.
          Разбираемо е, че народната фантазия свързва този внушителен феномен на древната архитектура с извънземни, атланти и чудодейци, оказали техническо съдействие при изграждането. Десетки са и легендите за велики свещенослужители, издигали и направлявали каменните блокове с обредни песни и магически пръчки. Впрочем в древни писмени източници се споменава за загадъчна окултна практика, известна като звукова левитация.
          Съвременните египтолози предполагат, че за строителството на пирамидите са използвани рампи от глинени тухли и че армии от работници са влачели мегалитите към обозначените позиции, но съотнесена към Голямата пирамида, идеята за рампите се сблъсква със сериозни възражения. За да се справят с денивелацията, древните архитекти е трябвало да "разпростират" рампите на все по-непосилна дължина, колкото повече са се издигали стените, а при Голямата пирамида рампите би трябвало да са надскочили хоризонта на възможната каменоломна. Пукнатина в теорията за рампите е и фактът, че за транспортирането на камъните би трябвало да се използват няколко десетки хиляди работници, което би създало непреодолими организационни и логистични проблеми.
          И все пак как каменните блокове са докарвани до крайната им позиция? Ако се абстрахираме от хипотезите за намесата на гиганти и извънземни, най-приемлив отговор на загадката подсказва англичанинът Питър Ходжес, позоваващ се на разказ на гръцкия историк Херодот. Той говори за някакви специални механизми, без за съжаление да ги описва и обяснява, които позволявали повдигането на камъните от един ред на следващия. Или както подчертава изследователят на мистериите от древността Пол Дюврьо: "Архитектурата на древните ни подсказва, че технологиите се развиват според необходимостите на всяка цивилизация!"
          Друга мегалитна мистерия, озадачаваща модерните хора, е свързана със статуите на остров Пасха, разположен на 4130 км западно от брега на Чили в Тихия океан. Някои от 260-те гигантски каменни моаи стоят върху гранитни основи, други скулптури са забити в терена, а трети са полупогребани в скалистия масив, от който навремето е добиван камъкът. Височината на статуите на пиедестал варира от 2 до 10 м, а теглото им от 4 до 82 тона. В книгите си за астронавтите от древността Ерих фон Деникен лансира хипотезата, че роботоподобните статуи са дело на пришълци от Космоса, живели на острова, а археолозите считат, че това са езически фигури от културата на древно население.
          Но как са били транспортирани статуите от възможното най-близко каменно находище, как са били повдигани и поставяни на пиедесталите им? Тези въпроси все още нямат научен отговор. Според легендите статуите са били хлъзгани върху дървени шейни, но на вулканичния остров няма никакви дървета, затова изследователите търсят други обяснения. Експериментирани са различни методи за транспортиране на свръхтовари без използването на дървен материал, но резултатите не са убедителни.
          Тайната бе разкрита наскоро след прецизно анализиране на подскалните пластове. Открито бе, че навремето малкият остров е бил покрит от гъсти гори. След това практическа демонстрация с дървени шейни, преминаващи върху секции от прихлъзгащи се трупи, доказа, че статуите са могли да бъдат транспортирани по подобен начин. Предполага се, че внезапното прекратяване на скулптирането на статуите и изоставянето на незавършените в каменоломните е свързано с окончателното изчезване на горите. Така духовното безпокойство и култовото творчество са лишили жителите на острова от зеленото му богатство.
          В крайна сметка истинският секрет на удивителните строители на вечното е в комплекса от интелигентност, практически дух и технически познания. Експертите са единодушни, че древните архитекти са притежавали забележителни способности, атрофирали през вековете.
          Градежите на древните строители са издържали изпитите на хилядолетията. Дали наследниците на митичната Атлантида наистина са били лишени от напреднали технологични познания? Може би уменията и мъдростта  на древните са потънали в мрака на природни и културни катаклизми? Развитата цивилизация на шумерите се е появила сякаш от нищото. Шумерите, владеещи усъвършенствани архитектурни форми като арката, купола, свода и колоната, са твърдели, че са получили познанията си като дар от боговете. Кои са били тези богове? Може би атлантите, може би извънземни пришълци или същества от други измерения и реалности?