Морето е докоснало безкрая си
със мъдрост, по- различна от преди…
Днес вятър по вълните му гадае
дали след още хиляди луни
Земята ще го чака недокосната
от болката на клетви и лъжи.
Сега аз нося морските въпроси
реша ли, че по тебе ме боли…
До синьо вярвам, че си мой във утрото
и морски раждам всеки идващ ден.
Какво, че от безумие е трудно
да бъда с теб и ти да бъдеш с мен.
Морето, щом открие свойто сбъдване
ще бъде пристан на една мечта.
Прокраднало се тихичко, на пръсти
отново ще кръщава любовта…
Морето
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112120204886
Свидетельство о публикации №112120204886
Рецензии
Добрый вечер, Йорданка!
Что же ты не заглянула и не прочла перевод предпоследнего твоего стихотворения.
Это я тоже перевёл. Вот ссылка - http://www.stihi.ru/2012/12/03/11568
Обнимаю.
С теплом,
Олег Глечиков 04.12.2012 00:50 • Заявить о нарушении
Что же ты не заглянула и не прочла перевод предпоследнего твоего стихотворения.
Это я тоже перевёл. Вот ссылка - http://www.stihi.ru/2012/12/03/11568
Обнимаю.
С теплом,
Олег Глечиков 04.12.2012 00:50 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.