Посред белите добруджански снегове
цъфват белите жасмини на Пирея.
Свирят дунавски ветрове
над заспали слънчеви кейове
и дъждът над Атина ръми,
мургави пръсти танцуват по струните.
Дай ми чашата, Ирини,
не да пия – да те целуна!
На бузуки дъхти, на рицина –
от Акропола слиза лятото
и смолата сълзи във виното...
Ще се върна ли в Плака някога?
Ще засвириш пред кафенето отворено,
тротоарът ще затанцува сиртаки...
Барба Аристомен, чудотворецо,
жив ли си, ще ме дочакаш ли?
Аз ще дойда, вика ме споменът,
пълна е чашата, светът е тесен.
Залязва слънцето, портокал огромен –
плач ли е тоя спомен, песен ли?...
Сън за Ирини
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112120202764
Свидетельство о публикации №112120202764
Рецензии